"Карма или закон за причините и следствията"
Не се лъжете:Бог не може да бъде поруган.
Каквото посее човек, това и ще пожъне.
Послание към Галилея, 6:7
I Част
Още в дълбока древност в свещените индуски Писания е бил даден ключът за разкриване на най-трудните загадки на човешкия живот.
Според ученията на древните Мъдреци, човек е надарен с безсмъртен Дух, произлизащ от Бога и съдържащ в себе си всички божествени свойства в зародиш.
За да могат всички тези божествени свойства да се пробудят и да може човек сам да ги развие напълно, на него му се дава поле за действие: земния свят.След като изчерпи целия опит, който може да извлече от разнообразните земни преживявания - и тъжни и радостни - човек достига себепознанието, а заедно с него и съзнанието за своя божествен произход, съзнание, което ще го поведе към съвършенство със силата на такава вътрешна необходимост, с каквато семето на тревата дава трева, а семето на дъба - дъб.
Но за да може действително да изчерпи целия опит, който се дава от земното съществуване, на човек е нужен не един, а много животи. Според учението на древните Мъдреци, той живее много пъти, като се въплъщава в различни епохи, в най-различни условия дотогава, докато земния опит не го направи мъдър и "съвършен, както е съвършен нашия небесен Отец", по думите на Христос. На Запад религиозните учения на Древния Изток са почти неизвестни в техния чист и възвишен смисъл; а познаването им би могло да обясни и най-загадъчните явления на нашия труден земен живот. Освен закона за превъплъщаването, който обяснява външното и вътрешното неравенство на хората, древните източни учения са дали на света разумно обяснение на закона за нерушимата справедливост, който управлява света. Този закон носи името Карма. Той постановява, че в света на Духа всяка причина носи след себе си съответното последствие с такава правота и неизбежност, с каквато във физическия свят едно и също явление поражда всеки път едно и също последствие. Сега ще пристъпим към краткото изучаване на този закон.
Санскритската дума "карма" означава действие. Да бъдеш и да действаш е едно: цялата Вселена представлява едно велико и непрекъснато Действие, управлявано от нерушимия Закон на Справедливостта. В световен мащаб действието означава, че всичко е взаимосвързано, всичко се намира във взаимозависимост и всичко се стреми към една цел.
Всяко действие във Вселената е резултат от предшестваща причина и в същото време е причина за последващо действие. Получава се непрекъсната верига от причини и последствия, които в осъществяването си представляват живота на Вселената. Оттук и значението на Кармата като закон за причинността.
По отношение на човека Кармата представлява цялата съвкупност от неговата дейност. Всичко това, което човек представлява в настоящето и това, което ще представлява в бъдеще, всичко това е последствие от неговата дейност в миналото.
По такъв начин, единичния живот на човека не е нещо откъснато и завършено, той представлява плод от предишните и в същото време семе за бъдещите животи във веригата от последователни въплъщения, от които се състои непрекъснатото битие на всяка човешка душа. В живота няма скокове и случайности, всичко има своя причина, всяка наша мисъл, всяко чувство и всяка постъпка идват от миналото и влияят на бъдещето. Докато това минало и бъдеще са скрити от нас, докато гледаме на живота като на загадка и не подозираме, че сме го създали сами, дотогава явленията от нашия живот някак случайно ще се появяват пред нас от бездната на непознатото.
Тъканта на човешката съдба се изработва от самия човек от безброй нишки, които се сплитат в шарки с неразбираема за нас сложност: една нишка изчезва от полето на нашето съзнание, но тя не е скъсана, а само се е спуснала надолу; друга се появява внезапно, но тя е все същата нишка, минала през невидимата страна и появила се на видимата за нас повърхност. Когато гледаме само парче от тази тъкан и то само от едната страна, съзнанието ни не може да разгледа шарките по цялата му повърхност.
Причината за това е нашето непознаване на законите на духовния свят. Такова непознаване наблюдаваме при диваците относно явленията от материалния свят. Изстреляна ракета, изстрел от пушка, звуци с неясен произход за дивака са чудо, защото той не познава законите, които са причина за поразилото го явление. За да престане да смята тези явления за чудо, дивакът трябва да се запознае и да изучи законите на природата. А те могат да се изучат, защото са неизменни.
Също такива неизменни закони действат и в невидимия за нас духовен свят. Докато не ги опознаем и изучим, ние ще стоим стъписани пред явленията от нашия живот както дивака пред непознатите сили на природата. Ще недоумяваме, ще виним съдбата си, безсилно ще се възмущаваме пред "неразгадания сфинкс", готов да погълне всеки, който не притежава ключа за неговата тайна. Без да разбираме откъде се появяват събитията в нашия живот ние им даваме названия като "съдба", случайности", "чудо", но тези думи нищо не обясняват.
Само когато човек разбере, че точно такива неизменни закони, каквито действат във физическата природа управляват и събитията в неговия живот, когато се убеди, че тези закони са достъпни за изследване и техните действия могат да бъдат съзнателно насочвани според волята на човека, тогава ще изчезне неговото безсилие и той ще стане действително господар на съдбата си.
Но възможно ли е увереността в неизбежността на естествените закони, в тяхната безусловна надеждност да пренесем и в областта на нашия умствен и нравствен живот?
Древната Мъдрост казва, че е възможно. Тя разкрива пред нас вътрешната лаборатория на човешкото битие и показва, че всеки човек непрекъснато твори съдбата си в три сфери на живота - умствена, психическа и физическа и че всичките му способности и сили са не нещо друго, а резултати от предишните му действия и същевременно причини за бъдещата му съдба. По-нататък древната Мъдрост твърди, че силите на човека действуват не само върху него самия, но и върху обкръжаващата го среда, като постоянно видоизменят както него самия, така и средата. Излизайки от своя център - човека, тези сили се разпространяват във всички направления и човек е отговорен за всичко, което възниква в границите на влияние на силите.
Положението, в което се намираме всяка минута, се определя от строг закон за справедливост и никога не зависи от случайности. "Случайност" е понятие, създадено от невежеството; в речника на мъдреца няма такава дума. Мъдрецът ще каже:"Ако аз страдам днес, то е поради това, че в миналото съм нарушил закона. Аз сам съм виновен за страданието ми и трябва спокойно да го понеса". Такова е настроението на човек, разбрал закона на Кармата. Независим дух, увереност в себе си, мъжество, търпение и спокойствие - това са неизбежните последствия от такова разбиране, проникнало в сърцето и волята на човека.
Този, който за първи път чува за Кармата и започва да разбира, че всички негови действия се подчиняват на неизменен закон, по подобен на който в природата денят се сменя от нощта, то той отначало е с потиснато съзнание, приковано от железния закон на необходимостта. Но тази потиснатост отминава когато човек разбере законите, които управляват не формата, а съдържанието на явленията. Той ще разбере, че законите са неизменни, но въпреки това силите на невидимия свят, вследствие на своята фина природа и дейност извън пространството и времето, от които е скована физическата материя, се придвижват необичайно бързо и са безкрайно разнообразни в същността си. Поради това, като съзнателно насочва силите на вътрешния си живот, човек може да работи успешно - даже в продължение на едно кратко въплъщение - над изменението на своята Карма. По-нататък той ще разбере, че тази работа се извършва в границите на създадените от него самия свойства и способности и поставените пак от него ограничения. Следователно, източникът на всичко, което той преживява е самият той, неговата безсмъртна душа и в негова власт е да насочи силите си към желаната цел.
Човек сам строи своя дом, той може да го остави запуснат, може и да го преустрои от основи и да го направи прекрасен. Когато той мисли, чувства и се стреми, все едно работи над мека глина, като й придава желаната форма. Но тази глина е мека само докато е в ръцете му; вече оформена, тя бързо се втвърдява. Ето защо е казано: "Погледнете! Глината в огъня затвърдява и става като желязо, но форма й е дал грънчарят. Човече, ти вчера беше господар, сега господар ти е съдбата".
За да се провери истинността на това изречение следва да се съпоставят два образа: на човек, който тревожно живее ден след ден, подчинен на своите прищевки и страсти и на спокоен Мъдрец, знаещ ясно накъде и защо отива. Като сравняваме тези два образа ще разберем в какви окови на робството се намира първия и колко пълна може да бъде свободата на човека, осъзнал своята сила. Пъстрите шарки, които се съставят от тъканта на човешката Карма денонощно, преплитащите се нишки на толкова разнообразни съществувания са така сложни, че изучаването на Кармата е една от най-трудните науки.
Човек не само създава своя ум, своя характер, своите отношения към другите хора, но неговата лична Карма влиза в състава на различни групи - семейство, народ, раса - и със своите нишки се вплита в общата тъкан на събирателната Карма на всяка от тези групи.
За да изясним най-общите понятия за човешката Карма е необходимо да отделим от сложния й състав три вида сили, които изграждат човешката съдба.
1. Мисълта на човека. Тази сила изгражда характера на човека. Каквито са мислите му, такъв ще бъде и самия човек.
2. Желанието и волята на човека. Желанието и волята, представляващи два полюса на една и съща сила, съединяват човека с предмета на неговото желание и го насочват натам, където може да бъде удовлетворено желанието му.
3. Постъпките на човека. Ако постъпките на човека носят на другите живи същества задоволство и щастие, те ще донесат и на него самия задоволство и щастие, а ако носят страдание на другите, то те ще донесат страдание и на него - нито повече, нито по-малко.
Когато човек напълно разбере тези три съставни части, от които се образува закона на Кармата и се научи да прилага своето знание, тогава ще стане творец на бъдещето си и господар на съдбата си, способен да я изгражда съгласно знанията и волята си.
1. МИСЪЛТА ИЗГРАЖДА ХАРАКТЕРА НА ЧОВЕКА
Човекът се проявява най-ясно и неизменно като създател на съдбата си най-вече в областта на ума. Поради голямата подвижност и бързина на умствените вибрации мислителят, който съзнателно твори своя вътрешен живот може да работи с точност и увереност с каквато архитектът издига сграда по начертан план. Всяка нова мисъл добавя нова черта към издигащата се постройка, нито една не пропада безследно. Групите от едородни мисли, повтарящи се в продължение на няколко живота определят вида на човешкия характер, и така наречените "вродени" мисли не са нищо друго освен резултат от умствената дейност в миналото.
Този, който желае да провери силата на мисълта над характера може по всяко време да изпробва тази сила върху себе си. Той трябва да избере най-слабата си страна, например нетърпението. Ако човек притежава това свойство, той трябва да избере за предмет на ежедневните си размисли противоположното свойство, т.е. търпението и да започне да изучава това свойство от всички страни, като си представя, че се намира последователно в най-различни положения, които могат да породят изблици от нетърпение, а след това мислено да си наложи да запази пълно самообладание и търпение. Тази работа на мисълта трябва да е ежедневна, без прекъсване (непостоянните и спорадични усилия не помагат) в течение на известно време. Скоро човекът ще забележи, че мисълта за търпение ще започне да се появява в съзнанието му и извън времето, определено за това. Това ще бъде знак, че основата на навика за търпение вече е положена. Ако тази работа продължи ден след ден, месец след месец, ще настъпи момент, когато човекът ще е убеден, че търпението е станало черта от характера му. Това се отнася и за останалите свойства на човешкия характер.
Ако постоянно мисли за противоположното положително свойство, човек може да замени с него отрицателното свойство на своя характер. Ако работата на мисълта е достатъчно сериозна и упорита, успеха е безспорен, а както знаем, характера на човека е най-важното условие за неговото щастие. Отзивчивият, благороден и силен характер е залог за велико бъдеще.
И така, знаейки за това свойство на мисълта, човек по пътя на съзнателна вътрешна работа може да изгради характера си такъв, какъвто желае да бъде. Смъртта не прекъсва тази дейност, напротив, освободения от оковите на физическото тяло, човекът започва да претворява целия придобит по време на земния живот запас от опит. Когато се завърне на земята, той ще донесе със себе си всички по-рано придобити мисли, които в отвъдния живот са се трансформирали в наклонности и способности и в съответствие с тях ще се изградят и новите проводници на вътрешния живот - мозъка и нервната сис-тема. Ето защо е казано: "Човекът е създание на размисъла - над каквото размишлява в този живот, това и ще стане в следващия".
По този начин се съхранява безсмъртното съдържание на човешката душа и ние напразно оплакваме угасналите цивилизации и без време загиналите гении. Нищо не умира, и работата на душата, без да губи нищо от придобития опит, се възобновява от границата, която е достигната в предишното въплъщение.
Стремежите, създадени в едно въплъщение се преобразуват в новото такова в способности; повтарящите се мисли - в наклонности, волевите импулси - в дейност, всевъзможните изпитания - в мъдрост, а страданията на душата - в нейна съвест. Разнообразните хубави възможности, които е имал човек, но е пропуснал да реализира поради немарливост или мързел, изплуват отново, но вече в друга форма - като неопределено влечение, смътна тъга, която няма да бъде удовлетворена по две причини: силите, които в миналото са се стремили напразно към проява (кармично изискване), вследствие на бездействието не са се доразвили и условията, веднъж вече подбрани от Кармата за изява могат да не се повторят .
Разпространеното убеждение, че средата създава нашия ум, идва от незнанието за истинското течение на вътрешния ни живот. Не средата създава ума на човека, а човекът чрез действието на кармичния закон се устремява в средата, която съответства на неговото минало. Доказателство за това са хора, които от ранно детство рязко се отличават от средата си: те нямат нищо общо с окръжаващите ги хора, и ако волята им е силна, те ще изменят посоката на своята Карма, като преминат в друга, сродна на тях среда. Те са попаднали в неподходяща среда поради това, че с постъпките си и с грешките си са се свързали тясно с хората от тази среда. Ярък пример за това е животът на Ломоносов, който се е родил в рибарско семейство, но независимо от това, със силата на волята си успява да промени житейския си път и да попадне в средата на най-добрите учени на своя век.
Ако такива примери са малко, то това не означава, че средата формира ума ни, а че всеки човек се стреми към обкръжение, подходящо за степента на развитие, която вече е достигнал. Такъв е законът: ние сами изграждаме ума си; ако постройката е добра, ние се ползваме от всичките й преимущества, ако е лоша - ние понасяме отговорността за лошите й качества.
Но това не е всичко: последствията от мисълта не се отразяват само върху ней-ния творец. Няма нищо по-отговорно от човешката мисъл, тъй като нито една сила не се предава така лесно върху другите както нашите мисли. Зародили се в един ум, те по силата на бързината и лекотата на вибрациите си, които са много по-бързи от светлината и електричеството, леко се предават на останалите. Мисълта на един човек се предава на друг, завързват се връзки, които ще свържат заедно хора за добро или зло, ще определят за в бъдеще роднините, приятелите и враговете. Ето защо някои ни обичат без видима причина, а други ни ненавиждат като че ли незаслужено. Законът, който следва е: нашите мисли, като въздействат върху нас самите, създават умствения и нравствения ни характер; благодарение на своето въздействие върху другите, те завързват кармични връзки, с които хората ще бъдат свързани в следващото си въплъщение.
2. ЖЕЛАНИЕТО СВЪРЗВА ЧОВЕКА С ПРЕДМЕТА НА ЖЕЛАНИЕТО
Желанието и неговия висш вид, волята, са най-могъщите съзидателни сили на Вселената.
Желанията ни привличат към едни или други предмети от външния свят, те създават нашите страсти и те определят съдбата на човека в посмъртното му състояние.
Желанията, т.е. вътрешните влечения на човека към външни предмети го притеглят винаги към средата, където тези желания могат да бъдат удовлетворени:
желанията за земни вещи приковават душата ни към земята, висшите желания я извисяват към небесата. Ето защо е казано:"Човек ще се роди според желанията си". Осъзнаването на тази истина трябва да ни служи като предупреждение да сме внимателни в желанията си и да не допускаме в душата си такива, които могат да забавят нашето развитие. Към последните спада желанието за материално богатство.
Желанията на човека определят мястото на неговото въплъщаване. Ако са били нечисти, невъздържани, зверски, то те ще създадат за новото му въплъщаване подходящо тяло на страстите и това тяло ще го насочи в такова семейство, в утробата на такава майка, кръвта на която може да даде подходящ материал за физическата му обвивка.
Следва продължение
