ПРЪСКИ ОТ МИСЛОВНИЯ ПОТОК
Михаил Кендеров
Земният ни живот е неутолим копнеж за безкрайност, затова свободният Дух изоставя тялото, устремен към дълбините на Всемирната душа.
*
Ние живеем с Божията светлина, която споделяме помежду си.
*
Физическият си образ виждаме в огледалото; същността си - в изворите на духовността.
*
Поезията е светлина, която идва не от гръмотевиците на думите, а от искренето на Духа.
*
Поезията е проникване отвъд видимостта на очевидното.
*
И нищото е нещо, самото му произнасяне го легитимира.
*
Възможността да обичаме ни дава радостта, че живеем.
*
Вечността е низ от мигове, ако всеки миг изпълваме с любов - градим Вечност от любов.
*
Щастие е да се огледаш в очите на радостта, която си създал.
*
Умиращият, като изгаряща лампа, всмуква светлината обратно в себе си.
*
Ти си сам срещу себе си, докато дишаш.
*
Няма милост за този, който всред всеобщото безчестие си позволява да бъде честен.
*
Не се научих да плувам - вървя по дъното на нещата.
*
Който няма очи за чудото, ще се блъсне в него и ще го отмине.
*
Ще получим душевен покой, ако приемем живота си като прелюдия на смъртта.
*
Ако върнем детето в себе си, ще се върнат и чудесата.
*
Понякога успяваме да се докажем пред другите - пред себе си никога.
*
Няма място за песимизъм - след несигурния живот ни чака сигурна смърт.
*
Бог нашепва мислите ни, ние ги произнасяме.
*
За някои омразата е повече от потребност, мразят от любов към омразата.
*
Обърни се към Вселената в себе си, там е твоят Бог.
*
Вселената е без начало и без край, затова където и да си, ти си център на Вселената.
*
Заети с опознаване на света, умираме непознали себе си.
*
Достатъчна ми е колибата, предоставила уют за душата ми.
*
Който живее със сърцето си, и в простите неща открива великите радости.
*
Вечер гася лампите, за да се порадвам на това, което ми е дадено от Бога - звездното небе и светлината в мен.
*
Ако е светло в теб, ще е светло и около теб.
*
Винаги имаме поне една тайна, която ревниво пазим в себе си от себе си.
*
Човекът е космос в Космоса.
*
Не сме това, което говорим, ние сме това, което мислим.
*
Разривът на едно сърце и избухването на една звезда са еднакво важни за Създателя.
*
Твоята различност помага на Вселената да постигне своята завършеност.
*
Всеобщността на различията прави възможна хармонията на Всемирния оркестър.
*
Загубата на достойнство е загуба на самоличност.
*
С поезията влизаме в резонанс с Всемира и улавяме вечността на мига.
*
Осъзнаеш ли нищожността си - израстваш; проумееш ли, че си нищо, вече си нещо.
*
Пътят към Бога минава през самопознанието, намериш ли себе си, ще намериш и пътя.
*
Пълното единомислие обезсмисля мисленето.
*
Хората около нас са част от нас и като ги нараняваме, разрушаваме себе си.
*
Човешко е да се греши, но още по-човешко е да се прощава.
*
Сътвореното от теб е духовният ти автопортрет.
*
Времето на голямото навеждане беше проверка на годността ни да живеем изправени.
*
На достойния човек когато му отнемат свободата да живее, избира свободата да умре.
*
Не очаквайте тези, които осъждаха невинните вчера, да съдят виновните днес.
*
Предусещайки бездна, ние се страхуваме да надникнем в себе си.
*
Постигането не е това, да уловиш капката, която се сцежда през скалата, а ти да си скалата, родила капката.
*
Крием се от външния свят в себе си, къде да се скрием от света в нас.
*
Осъществяването не е повече от това, да бъдеш себе си.
*
Твоят стил на живот е проявление на същността ти навсякъде и във всичко.
*
Поезията - музика и искри между думите.
*
Не погребвай светлината в теб - усмихвай се.
*
Раздавай всеки ден Божественото в себе си с лъчезарието на усмивките.
*
Радостта ни от децата е примесена с малко тъга и тих копнеж по нашата изгубена невинност...
*
Много хора минават транзит през живота, със загасени светлини и затворени очи за чудесата му, без да се запитат кой съм, откъде идвам и къде отивам.
*
Общуването е участие в едно взаимно опитомяване, опознавайки другите, проумяваме себе си.
*
Няма по-грешно от това, да си повярваме, че сме безгрешни.
*
От Бог ти е дарбата, от теб - характера да я осъществиш.
*
Според една мъдрост: "Да мислиш, значи да страдаш".
*
Ние си спестяваме страданието, затова теглим.
*
Ласкаем се от мисълта, че който не споделя нашите разбирания, е недораснал. Пропускаме вероятността да ни е надраснал.
*
Колкото и да е учено, простото си е просто.
*
Ако сам си решил да си прост и Бог не може да ти помогне.
*
Без Дух, със свобода и пространство в себе си, не си свободен. В Духа е твоята свободна територия.
© Михаил Кендеров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 01.07.2006, № 7 (80)
