Вървяха
рамо до рамо
и с нишките мълчание
изплитаха пътеката
пред себе си,
която
всяка случайно
изречена дума
би скъсала,
а тях
би хвърлила
във бездната
от неразбиране.
Неустоими
и уплашени
от пропастта,
в която паднахме
оставихме
огньовете
в сърцата ни
да разгорят
пожар
и с пепелта
косите си
посипахме
щастливи.
Моля те,
отдели ми
малко местенце
в сърцето си
Много мъничко,
в някое ъгълче,
встрани от големи
любови
и друга привързаност
Аз ще кротувам,
няма да преча
Само когато усетиш
сърцето си
в гърлото
ще знаеш,
че искам нещо
да кажа.
Танцуваха
до полунощ,
а после
изповядаха се
на морето
преди да съгрешат
Нощ
тайнствено красива,
две ръце
с преплетени пръсти,
пламък на цвете
тишина и
пространство като
дъха ти…
Утро
с капка кръв
на дланта
и листенце
от роза.
Смъртоносно удоволствие, дрога
ТАЙНАТА НА ГОЛЯМОТО УДОВОЛСТВИЕ
Кратунко - самый крутой пинчер в мире .....
"Некой саображения", относно т...
Тръгни обратно. Аз ще те изчакам
на пътя с разпиляна светлина,
където някой срещнал някой
и после го поканил у дома.
Раздал му топла дума, чаша, дреха.
Дарил му своя мисъл и сълза.
Прегърнал го с една утеха
и изпроводил го с мечта.
„Aut prodesse volunt, aut delectare poetae.“, както е рекъл Хораций
/„Поетите се стремят да носят или полза, или наслада.“/