Бавно умира този,

който става роб на навика,

който върви всеки ден по един и същи маршрут,

който не променя посоката,

който не смее да смени цвета на дрехите си,

който не разговаря с непознати.

Бавно умира този,

който избягва страстта,

който предпочита “черно на бяло”

и всички точки върху “i”

вместо да бъде едно с емоциите,

които карат очите да блестят

и заменят прозявката с усмивка,

разтуптяват сърцето

и от грешка и от чувства.

Бавно умира този, който не събаря маси,

който е нещастен в работата си,

който не рискува сигурността

заради несигурността в преследването на мечтата си,

който не си позволява поне един път в живота

да избяга от съветите на разума.

Бавно умира този,

който не чете, не пътешества, не слуша музика,

който не може да намери хармония в себе си.

Бавно умира този,

който унищожава любовта си,

който никога не помага

и прекарва дните си

в постоянни оплаквания от липсата на късмет

или от непрестанния дъжд.

Бавно умира този,

който изоставя плановете си

преди да е започнал да ги осъществява,

който не задава въпроси

за неща, които не знае

и който не отговаря когато го питат

за това, което знае.

Да се постараем да избегнем

смъртта на малки дози

и да помним винаги,

че за да сме живи е необходимо

дълго усилие, по-голямо от това

да дишаме.

Само неугасимото търпение

ще ни доведе до сияйното щастие.

Пабло Неруда